Повечето рибари имат любим цвят за изкуствените примамки и се кълнат, че той е най-добрият. Колко обаче е важен цветът за примамките? Според науката излиза, че той не играе почти никаква роля!

 

Водата поглъща или блокира светлина с различна дължина на вълната, което означава, че цветовете „изчезват” един след друг, когато „бялата” слънчева светлина преминава през водата. Общият интензитет или яркостта на видимата светлина също намалява рязко под водата.

 

Ами времето?

Слънчеви дни

В слънчевите дни по-добре работят сребристите или златистите примамки, тъй като има повече светлина за отразяване. В облачно време обаче стават почти невидими.

 

Облачни дни

Ултравиолетовата светлина е по-силна в облачно време. Точно затова тогава флуоресцентните примамки се виждат особено добре.

 

Водата поглъща по-добре по-големите дължини на вълната (в червения край на спектъра), отколкото по-късите дължини (синия край на спектъра). Това означава, че цветовете се променят значително с дълбочината на водата и дистанцията.

Точните стойности на загубата на цвета зависят от интензитета на слънчевата светлина, от това дали слънцето е над главите ни или е ниско над хоризонта, от облаците, както и от прозрачността и цвета на самата вода (например от наличието в нея на различни субстанции, като планктон). Дори и при най-чистите океански течения далеч от брега по-малко от 25% от светлината на повърхността ще проникне на дълбочина над 10 метра. На дълбочина от 90 метра например от светлината са останали едва 0,5%. С други думи, долу е доста мрачно! В сладка вода загубата на светлина е още по-силна.

 

Ами мътността?

Глина/тиня

При буря или дъжд реките се замътват силно. В такава вода добре работят черните примамки.

 

Водорасли

Едноклетъчните водорасли могат да се появят сезонно, облагодетелствани от слънчевото греене и повишената човешка активност във водоема през лятото. Използвайте двутонови примамки, така че рибата да забележи контраста.

 

Танинова киселина

Ако край водоема има иглолистни дървета, водата може да е богата на танинова киселина. Тъмните примамки работят добре в кафява вода.

 

Както вече споменахме, червеният цвят ще изчезне първи и обикновено вече не го виждаме на около 5-6 метра под повърхността или дори на още по-плитко при мътна вода. Оранжевото ще изчезне след него, последвано от жълтото, зеленото и виолетовото. Синьото е видимо на най-голяма дълбочина, като това се отнася както за нашите очи, така и за рибите, чието зрение много често е в късовълновия, ултравиолетов спектър.

Това има огромно значение как ние виждаме нещата и как ги вижда рибата под водата. Там белите обекти изглеждат сини или сивкави, а колкото повече се увеличава дълбочината, толкова по-тъмни стават тези синьо/сиви тонове. На едва няколко метра под водата червените предмети изглеждат кафяви или дори черни. След 15-ия метър, колкото и бистра да е водата, светът се състои от сини, сиви и черни сенки.

 

Поглъщане на светлината и цвят на примамката

 

Струва си да се отбележи, че загубата на различните видими цветове се случва както по вертикала, така и по хоризонтала и диагонала. Тоест, 10 метра дълбочина на водата имат същия ефект като 10 метра разстояние между наблюдателя и примамката по хоризонтала. С други думи, на 10 м дълбочината червената примамка ще изглежда черна, но ще е черна или поне тъмнокафява или много тъмносива и на разстояние 10 метра встрани, ако ще да се движи точно под повърхността на водата.

 

Ами ширината?

12 м хоризонтално отстояние от наблюдателя имат същото влияние върху възприемането на цветовете, както и 12 м по вертикала или диагонала.

 

Какво се оказва? Излиза, че загубата на цветовете под водата поставя под доста голяма въпросителна значението на окраската на изкуствената примамка, стига да не става дума за водене на доста плитко. Въпреки това всеки рибар си има собствено разбиране по въпроса, като две еднакви мнения няма. Може би е време да не избираме примамките по цвета, а да обръщаме повече внимание на размера, играта, профила и скоростта на водене.