Едва ли има сериозен рибар, който да не предпочита улова на бяла риба пред другите хищници. Не е тайна, че масовият улов на бяла риба у нас се извършва с влачене с помощта на лодка. За мен това си е бракониерство. Истинският рибар винаги предпочита класическите методи, при които удоволствието от риболова е незаменимо.
Бялата риба обича дълбоката и едновременно с това чиста, не мътна вода, избягва стоящата вода. В по-голямата част на годината тя се държи на дъното, на дълбоките места в реките, а у нас най-вече в язовирите. По хищничество бялата риба превъзхожда костура. Месото й е вкусно и здравословно, има огромна ценност. Затова е важно да знаете как да уловите едра бяла риба.

Правилен избор на дълбочината
Да се намери нужната дълбочина би било лесно, ако не беше различна – до 20 метра, но в повечето случаи изберете дълбочина от 3,5 до 10 метра.
От 1,5 до 2,5 метра – е за нощния лов на бяла риба или по време на нереста, т.е. през април-май.
От 2,5 до 3,5 метра – за летния риболов на бяла риба, за участъци близо до бентове, шлюзи и други хидротехнически съоръжения. За повечето реки със средна дълбочина до 6 метра, включително за зимен спининг на такива реки.
От 3,5 до 6,5 метра – за водоеми през лятото и в началото на есента. За повечето реки със средна дълбочина 10-12 метра.
От 6,5 до 11 метра – за ранна пролет и късна есен.
От 11 до 19,5 метра – за късна есен и зимата на реки с максимална дълбочина до 30 и повече метра.
Най-често бялата риба с изключение на най-дребната, на един водоем държи една и съща дълбочина. Като хванем една бяла риба, вече знаем на каква дълбочина са останалите. В редки случаи бялата риба може да се намира на различни дълбочини, което също трябва да се отчита.
Ако установите, че рибата се намира на дълбочина примерно 6,5 метра, трябва да се изучат неравностите на тази дълбочина. Успешни могат да бъдат и дълбочините под и над 6,5 метра.

Нивото на водата и нейната прозрачност
Ако водата е вдигнала нивото си и е заляла значително брега, почти е сигурно, че след нея е излязла и бялата риба. Нивото на водата на всеки водоем – колкото е по-ниско, толкова по-добре. Устойчиво ниското ниво води до високи резултати в лова на едра бяла риба. Ако на някакъв водем нивото на реката е по-ниско отколкото на други, то има смисъл в този момент да ловите тук. През пролетта и началото на лятото кълването на бялата риба буквално се подчинява на определено ниво на водата, от което пряко зависят силата на кълването и продължителността му.През пролетта, когато водата намалява до определено ниво, бялата риба започва да се лови на едно място, след това на друго и т.н.
Промененото ниво на водата принуждава рибата да се премаства по водоема, като сменя мястото си. Ако приблизително знаете къде излиза рибата на определено ниво, можете винаги да ловите едри екземпляри. Освен това има водоеми и участъци от водоеми, на които рибата реагира на промененото ниво много предсказуемо или въобще не реагира. Например след силни дъждове едрата бяла риба се появява под бентовете на реките.
На прозрачността на водата не бива да се обръща толкова внимание. През пролетта и в мътна вода бялата риба се лови много добре.

Сезонът и температурата на водата
Едрата бяла риба се лови през всичките 12 месеца на годината. Има случаи на добро февруарско и декемврийско кълване. Затова разгадаването на най-доброто време за риболов не е необходимо. Известно е, че бялата риба е активна в средата на октомври, но може да се окаже не на мястото, където го чакате, а на съвсем друго. Само ако имате опит, можете да се окажете в нужното време на нужното място. Активността на бялата риба може да се разбере по три признака: по местата, където кълве, по силата на кълванетто и по средния размер на уловените риби. Колкото по-силно кълве, толкова е по-голяма вероятността да се хване трофей.

Ако има течение
Без течение е добре, но с течение е още по-добре. Колкото по-добро е течението, с толкова по-голяма сигурност можете да определите след 1-2 замятания каква риба има на това място. По принцип не се дооценяват възможностите на бялата риба да се държи и кълве на силно течение. Ако поради силата на течението не се получава замятането, то това не значи, че на това място няма никаква риба, а по-скоро че има. Когато свикнете със силата на течението, пълното му отсъствие на водоемите напряга, т.е. усложнява търсенето. Може дори да се каже, че на река е по-лесно да се открие едра бяла риба.

Твърдостта на дъното
Бялата риба предпочита твърдото дъно, но понякога се чувства добре и на места с тинесто дъно, дори и тогава кълве. Твърдостта на дъното се определя много лесно от всеки риболовец.

Типът на дънната почва
Глина, камък или пясък? По силата някакви особени причини бялата риба много харесва почва, която е по-малко в даден участък от водоема. Например ако дъното в п0-голямата си част е пясъчно, се държи на глината, ако е каменисто, на пясъка. За спинингиста това не е новост, той отдавна е свикнал с това. Нетипичната почва на дъното за бялата риба е типично.

Подводният релеф
Прието е да се смята, че хищната риба, и особено бялата риба, се лови изключително на подводните хълмчета, при някои особености на релефа на дъното – при наличието на насипчета, извивки, гънки, коренища и др.За това са написани томове литература. Но по-успешно се лови бялата риба на относително равно дъно, което също трябва да се има предвид. Лови се на туистер и на воблер.
За да се намерят местата, които бялата риба обитава, трябва да се изучават водоемите, да не се оставят бели петна.

Подводната растителност
Ако на дъното има снопчета трева или водорасли, каквато и да е дълбочината, бялата риба едва ли ще кълве. Това е възможно само през април-май, по време на нереста. В останалото време тревата расте за щуките. Принципът е следният: там където се лови едра бяла риба, тревата е само на брега.

Външни дразнители
Вероятно за рибата е безразлично какво става извън водата, дали има мостове, централи и др. По какви външни ориентири избират спинингистите местата за лов на едра бяла риба? В устията на реки, ручеи, водохранилища, преди стеснението и разширението на реката, в местата, където реката изкуствено се разширява, край островите, близо до прекарани през реката високоволтови или минаващи през дъното кабели, на изходите от шлюзови канали и пр.

Рибите спътници
Рибата спътник на бялата риба е платиката, а на риболовеца – платикаджията. Стадата платика са най-ясният белег, че във водоема има и бяла риба. В някои водоеми спътник на бялата риба може да бъде и толстолобът. През есента, зимата и пролетта едрите бели риби и толстолобите се намират на едно място.
Едрата бяла риба по принцип се лови сред други видове едри риби – щука, платика или сом. Едрите особи на различни видове риба лесно свикват помежду си и затова стават такива подводни чудеса – струпване на гигантски риби, и хищници, и мирни обитатели.

Преди години, когато на Дунав беше разрешено да се лови със серкме, съм хващал доста рибки. Любимата ми беше смадока (бяла риба). Тънкостта беше да се хвърли пред застанал на стоянка кораб, или шлеп и течението да го вкара на дъното под съда. Там се скатаваха едрите смадоци. Рекордът ми е 12 кг. смадок, в един голям студ, може би минус 15-16 градуса. Серкмето замръзваше право като палатка:), а смадока като го извадих и пуснах на палубата залепна, та го заливах с топла вода да го отлепя.

12 кг бяла риба е мечта за много запалени риболовци много интересна случка а на срекме ще си е наистина незабравимо изживяване