Постинг
14.11.2017 11:02 -
Аромат на морска пяна
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав, Днестър, Кубан, Рион, Камчия, Велека, Резовска и др., и поради тази причина е по – слабо солено. Основните обитатели на Черно море са микроорганизми. Неговата площ е 423 000 кв.км., а максималната му дълбочина е 2212 м. Много и различни са версиите за произхода на наименованието му. Някъде се казва, че името му идва от много загиналите при буря моряци и потопени кораби, според науката пък, това се дължи на неоцелелите сладководни организми в солените води на морето, които се отлагат на дъното и се натрупва биомаса от микроорганизми, където се образува сероводородът. Каквито и да са причините обаче, морето притежава особена притегателна сила, за всеки зърнал го.
Ще ти разкажа за морето. Колко много значи то. Колко е безмълвно, а всъщност може да разказвай безкрай.
Спускайки се по алеята надолу, солен аромат те обгръща. Движещите се хора покрай теб все още не позволяват да се долови шумът на вълните, но пък на метри пред погледа ти, вече се ширва дълга блещукаща синева. Глъчката на няколко весели деца вече ясно се различава, а чайки пригласят от въздуха на разливащите се вълни в пясъка. Слънцето се оглежда в морето и разпилява златните си снопове във вълните, които ги носят към брега. Посягаш да си вземеш с ръка, но морето сякаш си прави шега и отново ги завлича навътре. Разходката по брега винаги е изпълнена със смисъл, независимо дали си дошъл при морето ядосан, щастлив, в компания или просто да си поседиш и да го слушаш. И колко неуморно извършва всичките си движения. Отново и отново. Взираш се в хоризонта и сякаш съвсем малко е нужно и си на отсрещния бряг. Понякога е интересно, какво ли е от другата страна на морето? Какъв ли е брегът му, пясъка, красив ли е градът там? Стоиш на брега, точно там където вълните галят стъпалата ти и леко потръпваш от мократа хлад. Обзема те порив да се хвърлиш, ей така, с дрехите дори, и да загребеш с шепи от морската вода.
Морето не ти ли напомня на теб? Веднъж е бурно, блъска пенливите си вълни с ярост и сила, разбърква песачливото дъно, така, че нищичко не се вижда, изхвърля камъчета по брега и повлича други обратно. Друг път е тихо и смирено, едва доловим е животът му, спокойно и сякаш нехаещо за нищо. Водите му са равни като огледало, в което може да видиш образа си, а дъното е толкова ясно и чисто, че дори може да преброиш песачинките под краката си- жълти, бели, черни всякакви. Все едно си прогледнал в душата си, такава каквато е. Има дни, в които морето се буди спокойно, небето сякаш е легнало в него като в люлка и се люлее на всичките му страни. За момент обаче водите му придобиват объркване, ту се издига и завихря, ту се усмирява и сякаш нищо не се е случило преди миг. На места морето има неравности, понякога се завихрят малки водовъртежи, в които е добре да внимаваш да не попаднеш. И все пак, нищо на света не е идеално, дори и морето при, което идваш за да се намериш или изгубиш съвсем. Колко кораби са „разкъсвали“ вълните му и са го напускали в различни посоки и колко са се завръщали, и се завръщат за да му разкажат за далечни земи и други морета. Сега то разказва на теб. Послушай го, може да намериш своето море някъде в разказите му, там където се чувстваш добре, да се качиш на кораб с платна и да плаваш без посока и компас.
Вярно ли е, че когато гледаш залеза ти става тъжно, сякаш се разделяш с любимо същество, все едно се сбогуваш за последно с нещо, с някой, който дори и ти не познаваш и не знаеш кой е?
Знаеш ли, морето е красиво дори и през зимата, когато водите му са смразяващо сини. Тогава то е толкова чисто, че усещаш сякаш въздуха около себе си стерилен. Наоколо е тихо, няма хора и сега действително можеш да побереш в погледа си цялата действителност на красотата му.
Когато си тръгваш, не тъгувай, то е толкова огромно, че само се е отказало да се премести, и винаги неуморно извършва движенията си, отново и отново, впери поглед в хоризонта и отново си тук.
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав, Днестър, Кубан, Рион, Камчия, Велека, Резовска и др., и поради тази причина е по – слабо солено. Основните обитатели на Черно море са микроорганизми. Неговата площ е 423 000 кв.км., а максималната му дълбочина е 2212 м. Много и различни са версиите за произхода на наименованието му. Някъде се казва, че името му идва от много загиналите при буря моряци и потопени кораби, според науката пък, това се дължи на неоцелелите сладководни организми в солените води на морето, които се отлагат на дъното и се натрупва биомаса от микроорганизми, където се образува сероводородът. Каквито и да са причините обаче, морето притежава особена притегателна сила, за всеки зърнал го.
Ще ти разкажа за морето. Колко много значи то. Колко е безмълвно, а всъщност може да разказвай безкрай.
Спускайки се по алеята надолу, солен аромат те обгръща. Движещите се хора покрай теб все още не позволяват да се долови шумът на вълните, но пък на метри пред погледа ти, вече се ширва дълга блещукаща синева. Глъчката на няколко весели деца вече ясно се различава, а чайки пригласят от въздуха на разливащите се вълни в пясъка. Слънцето се оглежда в морето и разпилява златните си снопове във вълните, които ги носят към брега. Посягаш да си вземеш с ръка, но морето сякаш си прави шега и отново ги завлича навътре. Разходката по брега винаги е изпълнена със смисъл, независимо дали си дошъл при морето ядосан, щастлив, в компания или просто да си поседиш и да го слушаш. И колко неуморно извършва всичките си движения. Отново и отново. Взираш се в хоризонта и сякаш съвсем малко е нужно и си на отсрещния бряг. Понякога е интересно, какво ли е от другата страна на морето? Какъв ли е брегът му, пясъка, красив ли е градът там? Стоиш на брега, точно там където вълните галят стъпалата ти и леко потръпваш от мократа хлад. Обзема те порив да се хвърлиш, ей така, с дрехите дори, и да загребеш с шепи от морската вода.
Морето не ти ли напомня на теб? Веднъж е бурно, блъска пенливите си вълни с ярост и сила, разбърква песачливото дъно, така, че нищичко не се вижда, изхвърля камъчета по брега и повлича други обратно. Друг път е тихо и смирено, едва доловим е животът му, спокойно и сякаш нехаещо за нищо. Водите му са равни като огледало, в което може да видиш образа си, а дъното е толкова ясно и чисто, че дори може да преброиш песачинките под краката си- жълти, бели, черни всякакви. Все едно си прогледнал в душата си, такава каквато е. Има дни, в които морето се буди спокойно, небето сякаш е легнало в него като в люлка и се люлее на всичките му страни. За момент обаче водите му придобиват объркване, ту се издига и завихря, ту се усмирява и сякаш нищо не се е случило преди миг. На места морето има неравности, понякога се завихрят малки водовъртежи, в които е добре да внимаваш да не попаднеш. И все пак, нищо на света не е идеално, дори и морето при, което идваш за да се намериш или изгубиш съвсем. Колко кораби са „разкъсвали“ вълните му и са го напускали в различни посоки и колко са се завръщали, и се завръщат за да му разкажат за далечни земи и други морета. Сега то разказва на теб. Послушай го, може да намериш своето море някъде в разказите му, там където се чувстваш добре, да се качиш на кораб с платна и да плаваш без посока и компас.
Вярно ли е, че когато гледаш залеза ти става тъжно, сякаш се разделяш с любимо същество, все едно се сбогуваш за последно с нещо, с някой, който дори и ти не познаваш и не знаеш кой е?
Знаеш ли, морето е красиво дори и през зимата, когато водите му са смразяващо сини. Тогава то е толкова чисто, че усещаш сякаш въздуха около себе си стерилен. Наоколо е тихо, няма хора и сега действително можеш да побереш в погледа си цялата действителност на красотата му.
Когато си тръгваш, не тъгувай, то е толкова огромно, че само се е отказало да се премести, и винаги неуморно извършва движенията си, отново и отново, впери поглед в хоризонта и отново си тук.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
