По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче.
До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
– Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш?!
Дядката:
– Ферфея фряфва се фърфи на фофло….
– Кво, кво?!
– Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе….
– Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира…
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
– Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе!